Българският лекар и физиолог, Димитър Ораховац, е професор и академик на БАН.
Димитър Ораховац е роден в Ловеч през през 1892 г. Семейството му е със сръбски корени. От 1909 г. Ораховац е студент по медицина в Мюнхен. Балканската война, обаче, прекъсва следването му. Той се завръща в България и постъпва като доброволец във военно-санитарната служба на Червения кръст. Участва и в Първата световна война и събира опит в различни сфери на медицината.
През 1919 год. Ораховац се завръща в Мюнхен. Дипломира се като лекар и защитава дисертация на тема ‘Диабет’. През 1921 год. той постъпва в клиниката по вътрешни болести на Медицинския факултет при Софийския университет, където става асистент.
През 1924 г. Ораховац преминава на работа към катедрата по физиология. Със стипендия на Рокфелеровата фондация работи в лабораторията на Джоузеф Баркрофт в Кеймбриджкия университет.
Ораховац е редовен доцент към катедрата по физиология и физиологична химия и неин ръководител от 1928 г., професор и декан на Медицинския факултет от 1931 г. Два пъти е избиран за Ректор на Софийския университет.
От 1946 год. Димитър Ораховац е редовен член на Българската академия на науките, научен секретар и секретар на новосъздадения Научен съвет за координация. През 1947 г. към БАН е създаден Институтът по експериментална медицина, преименуван по-късно в Институт по физиология (понастоящем Институт по невробиология). Негов пръв и несменяем директор до 1963 г. е Димитър Ораховац.
Като интересна личност в областта на физиологията Ораховац получава международно признание. Той е член на Физиологичното дружество във Великобритания и почетен член на Берлинското медицинско дружество.
Умира през 1969 година в София.